Влогърката Изабел Овчарова събира 33 рецепти в кулинарния дневник „Спомени с вкус“. Авторката ще разговаря с читатели за новата си книга на 26 октомври в търговския център на столичната ул. „Александър Стамболийски“ 101, съобщават издателите от „Сиела“.

Рецепта за „слънчеви питки“ от майката на Овчарова, за сандвичи „войничета“ от нейния дядо, за „райски банички“, пържени филийки, фрапе са част от рецептите в „Спомени с вкус“.

Кулинарният дневник има мисията да вдъхнови читателите да се забавляват в кухнята и чрез храната да създадат спомени за цял живот с любимите си хора, отбелязват издателите. В книгата има снимки, илюстрации към всяка рецепта, идеи за вегетариански, месни, веган ястия, сладки. Към някои от рецептите са включени и предизвикателства.

Изабел Овчарова е родена н

Сборникът „Стиховете на Капитана“ излиза за първи път на български език по повод 120 години от рождението на Пабло Неруда.

Книгата ще има представяне на 16 октомври в Дома на киното, в рамките на десетото издание на „Синелибри“, съобщават издателите от „Колибри“.

Събитието ще е с участието на Андрес Сааведра - преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, автора на превода на „Стиховете на Капитана“ Калин Коев и актьора Спартак Панталеев. Представянето на книгата ще бъде последвано от излъчване на биографичната драма „Неруда“ на режисьора Пабло Ларейн.

„Стиховете на Капитана“ е сборник с любовни стихотворения, посветени на бъдещата съпруга на поета, Матилде Урутия, които Неруда пише, докато е в изгнание на остров Капри, разказват издателите.

Произведението

Проект „Картографиране на музикалния сектор в България“ ще бъде представен на 5 декември в София, съобщават от Българската музикална асоциация (БМА).

По думите им цел му е да подобри информационното осигуряване за музикалния сектор в страната, като предостави необходимите данни и анализи за разработване на ефективни културни политики, финансиращи инструменти и стратегически инициативи.

„В много отношения той е първообраз и на Васил Левски със своите скитания и страдалчества из българско, и на Христо Ботев, и на Раковски дори с неговата земска войска, за която спомага при създаването й в поредната Руско-турска война. Прави дори комитети във Влашко, когато отива в изгнание, след като приключва пътя си във Врачанска епархия. Така че дядо Софроний е родоначалник не на едно начало, а на множество начала, от които по-сетне се възползват следващите ни национални герои“, посочи Красимиров.

„Знаем, че Раковски издава за първи път неговото „Житие и страдание грешнаго Софрония“  на страниците на своя вестник „Дунавски лебед“ и също черпи много от идеите на дядо Софроний. Софроний е автор на един много интересен освободителен план за движение на руски войски в Българско и по този план в последствие ген. Николай Обручев съставя маршрута за движение на войските през Руско-турската освободителна война. И още една аналогия с нашите герои Левски и Ботев – не знаем къде е неговият гроб. Няколко манастира в Букурещ претендират, че там е погребан и мощите му са там, но те не са намерени и до днес“, обясни авторът.

Той е категоричен, че ние не познаваме нашите национални герои, затова мисията му е да ги направи по-близки и разбирами за съвременните българи. „С книгите си показвам противоречивите страни и черти на героите, за да могат да станат по-достъпни, по-близки на хората от нашия забързан 21-и век. Да усетим колко им е било трудно и сложно. Ето например дядо Софроний се е криел цял един месец в харема на един беден турчин в Плевен, предрешен като кадъна. И това е едно от неговите превъплъщения. Каквото и да се е случвало, той винаги е намирал начин да устои на поривите на съдбата и да оцелее. Това според мен е и неговия завет към България – каквото и да се случва, ние да устоим“.

Искрен Красимиров е доктор по кинознание и киноизкуство и магистър по история. Основател е на проекта „Незабравимата България“. Автор е на над 20 исторически художествено-документални филма. Провел е уроци по родолюбие в училища и читалища в страната и чужбина.